24 май - Ден на българската книжнина
На датата 24 май означаваме един от най значимите празници – Деня на българската култура и просвета. В идващите редове ще се опитаме да изтъкнем аргументите, заради които това честване съществува и до ден сегашен, както и да ви разкажем малко за неговата история.
Килийните и светските учебни заведения във възрожденска България
Основният мотив за празнуването на 24 май е основаването на първата българска писменост – глаголицата, от светите братя Кирил и Методий. Писмеността, основана от солунските светци по-късно спомага за оформянето на кирилицата, която въпреки и променена в годините се употребява и до през днешния ден. Кирил и Методий дават на България просвещение и познание, което напълно скоро ще я трансформира в преобладаващ фактор на Балканите и в Европа, освен във военно, само че и в културно отношение. Стотици години по-късно, близо 252 000 000 души още употребяват писмеността, чието начало е обещано от братята.
Първите данни за честването на 24 май идват от далечната 1813г. Арменски източници приказват за празненства, състояли се в Шумен, които били отдадени на деня на Солунските братя. Повечето български историци обаче се сплотяват към мнението, че за пръв път Кирил и Методий са почетени същински през 1851г., по самодейност на огромния възрожденец Найден Геров. След Освобождението, смисъла на празника се ускорява извънредно доста. Големи елементи от българските земи остават в рамките на Османската империя, освен това – в тези територии с годините стартира масирана гръцка и сръбска агитация, за да се асимилира локалното население. В този тежък интервал 24 май се трансформира в една в действителност сплотяваща за българите дата, която сплотява техния дух и им напомня славното минало.
24 май - празник на славянската книжовност и българската култура и просвета
В днешно време ролята на Деня на българската книжовност и просвета е като че ли низвергната. Преди години обаче празникът е поддържал националния ентусиазъм и огъня на геройското българско съзнание. В края на XIX век писателят Стоян Михайловски (племенник на Иларион Макариополски), написва стихотворение, което назовава „ Химн на Св. Св. Кирил и Методий “. Близо десетилетие по-късно, композиторът Панайот Пипков написва музика, която да приляга на творбата на Михайловски и по този начин се основава ария, която става химн на българските учебни заведения. Тя остава и до през днешния ден и продължава да се извършва на годишните учебни празнувания. Вероятно доста от вас си спомнят текста и, чийто първи куплет стартира с думите „ Върви, народе възродени, към светла бъднина върви “.
Естествено, денят на братята не се отбелязва единствено в България. Почитат го и във всички други страни, където кирилицатасе е запазила като писменост, а делото на Солунските братя не е забравено. Сред тях е и прилежащата „ република Македония “, която обаче твърдо отстоява концепцията че Кирил и Методий са македонци. В българския град Охрид още се съхраняват мощите на свети Климент и свети Наум – учениците на Солунските братя, които придвижват тяхното знание по българските земи.
В актуалната реалност 24 май е по-нужен от всеки път – необходим е, тъй като устремът на един популярен народ е липсващ, изчезнали са и стремежите му. Без особена причина преимущество получава нелепостта, която се загнездява в главите и в сърцата на хората, от време на време даже без тяхното предпочитание. „ Българска история “ употребява случая, с цел да честити празника на всички възпитаници и преподаватели, върху чиито рамене лежи най-тежкото задължение – бъдещето на личния народ. Да пожелае доста триумфи и непримиримост – както на тях, по този начин и на всички българи, тъй като точно те са хората, чиято интервенция и работа е нужна с цел да се върне още веднъж оня по този начин бленуван, по този начин отдалечен и като че ли пропуснат ентусиазъм и блян към едно по-добро битие.
През вековете Кирил и Методий се трансформират в знак на съветската черква и публичните желания. В доста славянски страни те стават и знак на възраждането и националната равноправност. Българският фетиш повлиява да бъдат възприети като светци от православната черква и отвън славянския свят. В края на 20-ти век папа Йоан Павел II афишира братята за „ настойници на Европа “. В днешно време празникът се празнува в доста страни – Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия, Беларус и други
Денят на българската култура и просвета и славянската книжовност по традиция се уважава годишно с тържества и празнични стратегии. В огромните градове пред храмовете заран се организират Празнични литургии и признателен молебен. След това присъстващите се насочат в шествие към централните площади. Там се откриват тържествата с двата химна: на Република България и на празника - " Върви, народе възродени ". Следват разнообразни стратегии с осъществяванията на доста духови оркестри, хорове, фолклорни ансамбли и прочие. В учебните заведения и детските градини има празнични стратегии, с които да бъде маркиран този ярък български празник.
Инфо: www.bulgarianhistory.org
